Братя Шкорпил
машина на времето
1880 - Хермин Шкорпил и Габрово
Хермин пристига първо в Габрово. От писмо до братовчед му Константин Иречек, с дата 22 /10/ септември 1880 г., разбираме че той е пристигнал в града, с ясната идея да се запознае с българския език. И с голямата нагласа и намерения за едновременна изследователска дейност „поради обстоятелството, че тоя град лежи най-близо до геологически малко проучения Балкан“. Хермин описва сърдечният прием на Райчо Каролев, директор на габровската петокласна реална гимназия и изказва надеждата, без да отправя директно формулирана молба, за евентуално учителско назначение. Габрово е първият от няколкото български града в които е живял и работил Хермин Шкорпил - два пъти учител в Пловдив, след това в Сливен, София, Русе и във Варна, където се пенсионира. Хермин разбира прекрасно какви възможности му дава неговата нова родина. По собствено желание той се мести от град на град, за да може да опознае и да проучи по-добре уникалните природни богатства и скритите в нея древни съкровища.
1892 - Интересът на Карел Шкорпил към Търново
Интересът на Карел Шкорпил към Търново датира още от 1886 г., когато посещава старата столица за пръв път. От това време са и първите му описания на търновските крепости и старини. По-късно, когато е преместен като учител в града, Карел започва активно да събира документални материали, да прави описания на крепостите в Търново и близката околност, да изработва карти на местностите и рисунки на по-забележителните паметници в района.
През 1893 г., след среща с княз Фердинанд, при негово посещение в Търново, на която най-вероятно е обсъждан въпросът за провеждане на археологически разкопки, Шкорпил подготвя „Рапорт за старините на Велико Търново и един проект за разкопките на старата българска столица“. Рапортът бил придружен от 37 таблици със снимки, скици и рисунки, проект за разкопки и първият план на старинния град, който е актуален и до днес. Шкорпил описва отделните части на някогашното Търново: Момина крепост, Царевец, Трапезица, Долна махала и Френк хисар. Подробно разглежда крепостните стени, портите и т.нар. „Балдуинова кула“. Накратко се спира и върху крепостите и манастирите в околностите на Търново.
До реализирането на този проект не се е стигнало, а през 1900 г. княз Фердинанд кани френския археолог Жорж Сьор да проведе разкопките в Търново. С това, както отбелязва Кръстю Миятев -
„приключиха заниманията на Шкорпил със „старата българска столица Велико Търново“. Той не се върна повече към нея може би защото разкопаването и проучването й беше поверено на чужденец или по-скоро защото вниманието му между 1899 и 1905 г. беше изцяло погълнато от разкопаването, изследването и обнародването на материалите на друга българска столица – Плиска“.
1885 - Шкорпилови за археологическите и исторически изследвания в Тракия
Тези страни, в които днес живеят българите, в старо време са били обиталище на различни други народи, от които едни с изминаването на времето съвсем измрели, а други са се смесили с други племена, та са съставяли така други народи с ново име. Още в дрезгавините на на историческото време, тези земи били населени с тракийци – народ, който само по името си изчезва тогава, когато дошли славяни на Балканский полуостров”...
Така започва първата книга, която през 1885 г. Карел Шкорпил заедно с брат си Владислав Шкорпил, публикува в България. Тя се нарича „Някои бележки върху археологическите и исторически изследвания в Тракия”, и е написана само седем години след идването на младия чешки изследовател в тази напълно непозната и – вероятно отначало доста чужда за него страна. Няма съмнение, че материалите за това издание са събирани и описани от самия Карел, докато тяхната науча интерпретация се дължи отчасти (или в значителна степен) на неговия по-голям брат Владислав Шкорпил.
Книгата им има успех, чрез нея българските читатели за пръв път разбират и оценяват, колко богата на старини е тяхната родина и това несъмнено допринасяло за повишаване тяхното самочувствие като граждани на вече свободна България.
Младият учител Карел Шкорпил и бъдещ бележит учен – сякаш без да ще, поставя началото на системното изучаване на тракийската култура у нас.
1887 - Карел Шкорпил пристига във Варна
За първи път Карел Шкорпил идва във Варна през 1887 г. и започва работа като учител по математика в Мъжката гимназия. Заедно с няколко свои колеги-учители, ученици и местни ентусиасти, водени от любов към историческото ни минало, създават една дружинка за провеждане на екскурзии за събиране на старини във Варна и из нейните околности, наречена "Ученолюбиво дружество". Основават и първата археологическа сбирка, с което поставят началото на музейното дело в града. В нея събират десетки архитектурни детайли от антични постройки, скулптури, надписи, монети и различни древни предмети. Сбирката на "Ученолюбивото дружество" само се съхранявала в Мъжката гимназия, без да бъде излагана пред публика, освен по желание на ученици или на някои любители на старините от града. За съжаление, през есента на 1888 г. Карел Шкорпил отива да преподава в друг град, а малко по-късно, въпреки упоритата съпротива на градската община, сбирката е иззета от създадения в София - Народен археологически музей.
1888 - Първа обща публикация
През 1888 г. излиза първата обща книга на Хермин и Карел Шкорпил „Паметници от Българско, Част І. Сакар планина и околностите й”. В нея те разглеждат характерните за Сакарския и за Странджанския край долмени – древни мегалитни гробници и светилища. Изградени обикновено от огромни, грубо оформени каменни плочи, представляващи най-ранните опити за специфична архитектура у траките – гробнична и религиозна.
Двамата братя свързват тези паметници с тракийската народност и тяхната най-древна, известна дотогава култура. Широките им познания и работата с чужда археологическа литература им позволяват да дадат точни описания и интерпретации, и да включат в своята публикация и някои визуално близки паралели от други части на Европа. Те сравняват своите открития в Югоизточна България с подобни мегалитни структури, срещани в Южна Тракия (Одринско) и в различни райони на Западна Европа.
1887 - „Русенският период“ на братя Шкорпил
„Русенският период“ на братя Шкорпил е основополагащ за музейното дело в града, чрез откритите от Карел Шкорпил тук и в региона археологически обекти и събраните от Хермин експонати, обявени официално на 1 януари 1904 г. под името Археологически музей при реална гимназия „Княз Борис“. Карел прави първите проучвания и на богатото със старини поречие на р. Русенски Лом през 1887 и 1892 г., както и през 1912 г., като пратеник на Комисията за старините при Народния археологически музей. Той ги систематизира и описва в издадената през 1914 г. първа книга от Материали за археологическа карта на България, която по думите на археолога д-р Богдан Филов – „Ще остане като образец и на бъдещите изучавания от този род“.
1921 - Двадесет години Варненско археологическо дружество
На 11 декември 1921 г. във Варна се отбелязва 25-годишнината от основаването на Варненския музей[1] и 20-годишнината на Варненското археологическо дружество[2]. По този повод се издава брошурата „Какво може да се види във Варненския музей“. Интересно и любопитно издание, дело на Варненското археологическо дружество по повод двата юбилея. По време на честванията се открива и ново по-достойно и по-добре уредено музейно помещение на втория етаж в задното крило на Девическата гимназия. Новата експозиция, създадена изцяло като частна инициатива на група ентусиасти начело с братята Шкорпил, предизвиква гордост и огромен интерес сред варненци и гостите на града. Гости на събитието са български и чуждестранни министри, чуждестранни консули, представители на Софийския университет, на Археологическия институт, на Българската академия на науките, Народния музей и др.
1915 - Хермин Шкорпил започва проучването на ранно християнската църква в м. Джанавара
Откриването на раннохристиянската църква в м. Джанавара, южно от Варна, с намерения в криптата под олтара единствен в света комплект от три реликвария – мраморен, сребърен и златен, поставени един в друг.
1881 - Хермин Шкорпил е учител в Сливен
Още през 1881 г. в Сливен, Хермин издава малката книга „Някои бележки върху пловдивските води“, посветена на комисията по снабдяване на водата на град Пловдив. През 1882 г. в „Първият годишен отчет на Областната реална гимназия в Сливен за 1881–1882 г.“ публикува „Геологическа карта на Южна България“, а през 1883 г. във втория –„Едновремешно море в околностите на Сливен“.
През 1884 г. Хермин основава Сливенското археологическо дружество и музей. По същото време двамата с Карел работят върху написването на учебника по география. Първото издание е под заглавие „География и статистика на Княжество България за долните и горните класове на гимназиите, въобще и за всички, които искат да се запознаят с Отечеството си“. По-късно двамата продължават да работят по неговото допълнение, обогатено с нови факти.
1923 - Умира Хермин Шкорпил
Несправедливо огорчен и оскърбен, Хермин Шкорпил умира на 25 юни 1923 г. по време на общото годишно събрание на Варненското археологическо дружество.
Опелото и погребението му се извършват с голяма тържественост. Населението на цяла Варна излиза, за да изпрати своя обичан и много заслужил съгражданин. Смъртните му останки се отнасят от дома му до главния вход на Девическата гимназия, където се извършва заупокойна лития от православното духовенство. След това ковчегът потегля за Католическата църква, където се извършва опело от отец Достан. От там шествието потегля за Джанавар тепе, където по желание на покойника останките му се полагат в гроб до открита от него базиликата от IV–VI в.
Дълги години след това, на годишнината от смъртта му, варненци са устройвали народен събор в местността, панахида и молебен за поклонение в памет на своя незабравим съгражданин – истински народен будител и просветител.
Паметникът на Хермин е построен изцяло със средствата на признателното Варненско археологическо дружество.
1944 - Умира Карел Шкорпил
Карел Шкорпил умира на 10 март 1944 г. в София. Съгласно решение на сдружение „Българска старина“, взето няколко години преди това, по негово желание, опелото и погребението се извършва при развалините на първата българска столица до гр. Плиска. Населението от Плиска и околните градове и села устройват истинско всенародно погребение на големия учен и добър човек Карел Шкорпил, в което се включват и духовенството, официални власти, учениците и няколкохиляден народ.
„На 13 март в Шумен пристига специален влак с тленните останки на Шкорпил, придружени от близките на покойника и директора на софийския музей. Посрещнати са от началника по гарнизон, военна музика, хиляден народ, начело с официалните власти и членовете на „Българска старина“. От Шумен шествието продължава за Мадара, където тленните останки са посрещнати с венци и цветя. Ученически хор изпява траурен марш, а един учител произнася реч. Влакът продължава за Каспичан, където пристига точно в 12 часа. На гарата ученици от Варна и Каспичан са наредени в шпалир, а пред вагона е застанала почетна стража. При изнасяне на ковчега почетната стража и войниците на гарата вземат пушките за почит. Тук са пристигнали и представителите от Варненската градска община, Български морски народен сговор, Археологическото дружество и музей, младежи от девическата и мъжката гимназии във Варна, много негови приятели и почитатели, десетки каспичанци. На перона архимандрит Инокентий, негов ученик и приятел, прочита кратка заупокойна молитва, след което ковчегът се поставя на катафалка. От гарата траурното шествие тръгва бавно за мястото на вечен покой, като към средата на пътя вече е наброявало над 2000 души.
Пред Плиска, въпреки дъжда, шествието е посрещнато от духовенството начело с Шуменския епархийски наместник и множество народ. Църковните хоругви и траурни знамена са носени от ученици от Плиска и от Нови пазар. Прочетена е кратка заупокойна молитва, след което внушителното шествие продължава към развалините. Там, на мястото където е била дворцовата църква, се извършва опелото и погребението на покойния учен. Уредникът на Археологическия музей във Варна и заместник на Карел Шкорпил Милко Мирчев произнася надгробно слово, след което се полагат венците.
След погребението при развалините се слага народна трапеза за Бог да прости. Ив. Моллов и Йордан Господинов, представители на сдружението „Народна старина“, говорят за големите заслуги на именития покойник за старините в Плиска, Преслав и Мадара. Те апелират всички, които посещават Плиска, да не забравят да се поклонят на гроба на дядо Шкорпил, скромният труженик, който ни научи да обичаме нашите старини, защото те ни говорят за нашата минала слава и величие.“.
Каменният кръст на гроба на Карел Шкорпил е поставен от дружеството „Народна старина“, пренесен през лятото на 1944 г. от старите гробища на село Калугерица (дн. кв. на Каспичан) от XIV в. Проекта за украсата на гроба е дело на архитект Кирил Рачев от Шумен.
1923 - Карел Шкорпил става главен инициатор и пръв председател на създаденото във Варна сдружение „Българска старина“
През 1923 г. Карел Шкорпил става главен инициатор и пръв председател на създаденото във Варна сдружение „Българска старина“, под почетното председателство на Варненския и Преславски митрополит Симеон. В него като колективни членове участвали археологическите дружества във Варна, Шумен, Разград и Преслав. Новоучреденото сдружение функционирало под прякото ръководство на Шкорпил, а основните му задачи били „да се грижи за паметниците на културата от времето на Първата българска държава в Плиска, Мадара и Преслав, както и да продължи разкопките по тези места, докато се разкрият всички старини.“.
На следващата година в Абоба-Плиска се организира голям всенароден събор. Карел Шкорпил, като един от главните организатори, пише брошурата „За защита на българската старина“. Целта на този събор била „да се заангажира вниманието на обществото и на Министерството на народната просвета към тия български старини, които след като Шкорпил ги е разкрил и проучил – Плиска през 1900 г. и Преслав през 1905 г. – бяха изоставени и забравени.“.
През юли 1926 г. в Шумен се свиква конгрес на Археологическите дружества в България, за ползотворната дейност на който отново допринася Карел Шкорпил. Малко по-късно „на общото годишно събрание“ настъпва промяна в устава на Сдружението – „със седалище Варна“ се замества „със седалище в град Шумен“, а за председател е избран Силвестриев. Шкорпил продължава да поддържа връзка с новоизбраните, а от кореспонденцията, която са водили, се вижда, че е имало приемственост на идеи и взаимно обменяне на мисли и начинания. Имайки предвид големите заслуги на Карел Шкорпил и неговия принос за развиване дейността на Сдружението, годишното събрание от 12 декември 1936 г. го избира за негов почетен член.
1906 - Месемврия и Варненското археологическо дружество
През 1906 г. Варненското археологическо дружество /ВАД/ отправя молба до Министерството на народното просвещение за запазване на месемврийските /несебърските/ църкви от разрушение. Министерството натоварило Карел Шкорпил и бургаския окръжен архитект, да опишат църквите и да се вземат мерки за запазването им. По поискване на ВАД, Академията на науките в София е командировала през 1921 г. архитекта Александър Рашенов, който малко по-късно довършва описанието на църквите.
Арх. Александър Рашенов е първият доктор по арх. науки в България. Заедно с братята Шкорпил работи по проекта за бъдещата сграда на Варненския музей и базиликата в м. „Джанавар тепе“. През 1924 – 1939 г. е архитект в Народния археологически музей.
1895 - Братя Шкорпил и Мадарския конник
Най-значителното дело на братя Шкорпил до началото на разкопките в Абоба-Плиска е инициативата за проучването на Мадарския релеф. За първи път Мадарският конник е описан от Феликс Каниц в съчинението му „Donau-Bulgarien und der Balkan“ /1872 г./, а през 1884 г. Константин Иречек, след наблюдения с далекоглед и разчитането на отделни думи, го определя като паметник от тракийско време.
През 1895 г. Хермин и Карел Шкорпил първи правят подробна документална скица на скалния релеф, с три надписа около него. Карел отделя специално внимание на релефа, снема един сравнително точен препис от надписите, които малко по-късно издава в авторитетно виенско списание и пръв установява, че се четат имената на Крум и Омуртаг.
Той споделя: „За да изучим подробно интересния скален релеф при с. Мадара, построихме с брат ми Хермин на собствени разноски, подпомогнати от Археологическо-епиграфският семинар при Виенския университет, едно скромно скеле от 25 метра, върху няколко подвижни дъски, надвиснали от скелето навън и една подвижна стълбичка, залепена до скалата. Преписах дотогава неизвестния надпис произлизащ от Първото българско царство и рисувах релефа в продължение на няколко дни“. Благодарение на него се появява за първи път подробен точен образ на целия паметник, а заслугите му за изучаването на скалния релеф са извънредно големи. А. Протич директор на Народния музей в София (1920-1928 г.), пише: „Шкорпил хвърли такава ярка светлина Върху Мадарския релеф, че се откри широка перспектива за работа на учените“.
Във връзка със своите проучвания Карел събира местни предания и легенди. Според едно предание някакъв латински цар, докато ходел на лов на платото, паднал от скалите и в негова чест образът му бил изсечен на скалата. В друго предание, споменато пак от Шкорпил, се допълва, че този цар управлявал Абоба. В неговите бележки е записано и едно предание на Станчо Мавродинов, жител на село Мадара, според което местното турско население свързвало конника със Св. Георги, чието тържество се празнувало най-редовно по традиция.
През 1924 г., по време на мащабни проучвания в района, Народният музей построил здраво скеле, три пъти по-широко от това построено от братята през 1895 г., с което паметникът станал достъпен от всички страни и удобен за снимки. Като един от ръководителите на разкопките, Карел Шкорпил използва скелето за ново подробно проучване и за нова по-точна снимка на релефа и надписа.
Интересът на Карел Шкорпил към скалния релеф не е бил случаен, а част от неговите подробни проучвания на полето около тогавашното село Абоба-Плиска, където се намирали полузасипаните руини на внушителен старинен град, определян като римски лагер.
1898 - Карел Шкорпил с хипотеза за Плиска
През 1898 г. вероятно окуражен и от прочита на двете хански имена от надписа върху мадарската скала, Карел Шкорпил се решава да оповести своята хипотеза, първо на публично събрание в Шумен, а след това и в книгите „Могили“ и „Паметници на град Одесос-Варна“, че Абобските старини са останки от „старобългарската столица на Аспаруха, Крума, Омуртага и Маламера, тя е била после пренесена в близкия Преслав“. Тя е била посрещната с единодушно недоверие, а авторът й е подложен на открити подигравки и критики в пресата. По това време директорът на Руския археологически институт в Константинопол, видният руски учен проф. Ф. Успенски, търсил обект за археологически проучвания в България. Заинтригуван от предположението на Шкорпил, взема решение да се спре окончателно в избора си на обект за проучвания – именно на Абоба. Първите разкопки се провеждат от 6 октомври до 10 ноември 1899 г., под ръководството на Успенски и Карел Шкорпил и продължават и през следващия сезон. Резултатите са блестящи и потвърждават, че развалините при Абоба са били важен център на езическа България, а откриването на колоната с Чаталарския надпис от времето на хан Омуртаг през 1905 г., където се споменава името на неговата резиденция – Плиска, разсейва и последните възражения на скептиците.
Резултатите от археологическите проучвания са публикувани през 1905 г. на руски език в Известията на Руския археологически институт под заглавието „Материали за българските старини – I Абоба-Плиска“, състоящи се 23 глави, 16 от които са на Карел Шкорпил.
С идентифицирането на първата българска столица с Абоба, Карел Шкорпил извършва най-блестящото археологическо откритие у нас в края на XIX и първите години на XX в. Откритие - резултат на продължителни проучвания и наблюдения. Откритие, което остава и най-сериозното постижение на българската средновековна археология.
1880 - Хернин Шкорпил пристига в Пловдив
Както е известно след Габрово, Херменгилд Шкорпил пристига в Плодвив през 1880 г. и е назначен за учител в Пловдивската мъжка гимназия.
Веднага след пристигането си в Пловдив, наред с учителските си задължения, Хермин започва да събира и материали за написването на учебник по география на България и геоложки карти на Южна България. Същевременно събира хербарий за училищната колекция, прави и онтомологична и геологична колекция. Отделя внимание и на археологията, на карстовите явления, както и на всичко, което предизвиква интерес в широкия периметър на местата, където живее и работи. По собствено желание преподава в гимназиите на няколко български града, за да може да опознае по-добре новата си родина. Два пъти е учител в Пловдив (1880–1881 г. и 1894–1900 г.), след това в Сливен (1881–1886 г.), в София (1886–1894 г.), в Русе (1900–1904 г.) и във Варна (1904–1906 г.).
През 1900 г. в Пловдив излиза поредната книга на Херман и Карел Шкорпил "Кражки явления“ (Шкорпил Х и К, 1900), където са обобщени резултатите от продължаващите им теренни спелеоложки проучвания в България. Освен много данни за феномените на повърхностния карст, пещерите и карстовите извори, работата има и теоретична част. Тук са включени характеристики и механизми на формиране на карстовите явления. В книгата са локализирани още 11 нови пещери. Авторите създават представа за всичко, което е свързано с научното изследване на пещерите – палеонтология, археология, зоология, климатология, хидрология и др. Съдържанието на труда е илюстрирано с 30 рисунки, карти и снимки. В посочените работи от 1884, 1895 , 1898 и 1900 са описани общо 87 естествени пещери. По-късно информацията от тези трудове, както и публикуваните по-ранни произведения, се превръща в отправна точка за провеждането на следващите по-задълбочени изследвания на карста и пещерите в България.
1901 - Учредява се Варненското археологическо дружество
На 12 декември 1901 г. се сбъдва отдавнашната мечта на Карел Шкорпил – под председателството на Варненско-Преславския митрополит Симеон и в присъствието на видни граждани и учители, в града се учредява Варненското археологическо дружество (ВАД). Като негов инициатор, Шкорпил е натоварен да изработи устав на Дружеството. Според устава, то е самостоятелно и развива дейността си в цяла Североизточна България, а целите които си поставя е да издирва, съхранява и изучава паметниците на миналото в град Варна и околностите му, да буди интерес към тях в населението, а от събраните материали да се образува Варненски окръжен музей.
УЧРЕДИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ
№ 1
Днес, на 12 Декемврий 1901 г., подписаните: Заместникът на Варненския Окръжен Управител г. Ив. Павлов, Варненския Градски Кмет Р. Матеев, Директора на Девическата Гимназия Д. Стоилов, Директора на Мъжката Гимназия Габровски, Окръжния Училищен Инспектор Н. Дуков, Държавния Архитект Хр. Ковачовски, Градския Инженер Юрдан Данчев, Градския Архитект Атанас Несторов, Учителите от Местните две Гимназии: г. г. К. Шкорпил, А. Явашев, Д. Андреев, Генчев и Арнаудов, като се събрахме по поканата на Негово Всеблагоговейнство Иконома Ив. К. Радов – вр.и.д. Протосингела на Св. Варненска и Преславска Митрополия за да обсъдим въпроса, като как може да се тури начало за образуването едно местно археологическо дружество, което да се грижи за събирането, изучаването и запазването на разпръснатите старини, както в града Варна, тъй и в окръга му.
РЕШИХМЕ:
1/ Присъствующите членове да се считат като основатели на едно Варненско Археологическо Дружество.
2/ Да се направи потребното за образуването един бъдещ градски музей, като се подействува пред Почитаемото Общинско Управления, щото да изходатайствува то от надлежното Министерство по установения законен ред за това. Това действувание се възлага върху избраната 8 членна комисия, както следва: Председател Негово Високо-преосвещенство Св. Варненския и Преславски Митрополит Г. Г. Симеон, Подпредседател Директора на Девическата Гимназия г. Добри Стоилов и членове: г.г. Директора на Мъжката Гимназия Габровски, Варненския Окръжен Училищен Инспектор Н. Дуков, Учителите: А. Явашев, К. Шкорпил, Държавния Архитект Ковачевски и Градския Инженер Юрдан Данчев.
3/ На същата, току що спомената комисия се възлага грижата да събира всички намерени старини в едно помещение на девическата гимназия „Мария Луиза“, определено за тая цел от Господина Директора на същата.
4/ Понеже същата комисия се натоварва да приготви проекто устав за бъдещото археологическо дружество в гр. Варна, след като вземе мнението на Негово Високопреосвещенство Св. Варненския и Преславски Митрополит Г.Г. Симеон за това.
Председателстващ на събранието, вр.и.д. Протосингел: /подп./ Иконом Ив. Радев. Присъствували Членове: /подп./ Д. Стоилов, Н. Дуков, К. В. Шкорпил, Хр. Ковачовски, А. Явашев.
ВЕРНО:
При Варненското Археологическо Дружество
Секретар: Архимандрит Инокентий
